МЗ: Коректното отношение трябва да е задължително както за пациента, така и за медицинския персонал
МЗ поддържа нуждата от прецизиране на отговорностите на пациента, за изменение на Закона за здравето, импортиран от депутата от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев, само че с доста условности. Това излиза наяве от мнението на Министерството към законопроекта. „ Разширяването на отговорностите на която и да е от страните в отношението медицински експерт - пациент следва да има градивна цел, с цел да се избегне задълбочаване на разграничителната линия сред тях и спомагателни отрицателни публични настройки на пациентите против системата на опазване на здравето “, акцентират от здравното ведомство.
Според Министерството отговорностите за правилно отношение би трябвало да са както от страна на пациента, по този начин и от страна на медицинския личен състав. От мнението излиза наяве, че повече от 80% от жалбите, постъпващи в Министерство на здравеопазването, касаят „ точно жестоко и даже обидно отношение към пациента, обвързвано значително с така наречен „ професионално надменност “ от страна на медицинския личен състав “.
„ В тази връзка настоящите все още контролни механизми във връзка с жалбите на пациенти, свързани с здравното обслужване, както и дейностите на ИАМН и съсловните организации се оказват незадоволителни. Следователно по предложенията законопроекта изричаме опасения, че приемането им може да се сътвори дисбаланс в законодателния метод към отговорностите на пациента от една страна и тези на медицинския експерт от друга “, споделят от ведомството.
От ИАМН пък акцентират, че препоръчаното увеличение на отговорностите на пациента е на фона на законовата неизясненост по отношение на правния темперамент на публичните връзки сред пациента и експерта, оказващ здравна помощ.
Според организацията нормативното увеличение на отговорностите на пациента би основало по-големи компликации, в сравнение с решения и сигурност.
Срещу направените оферти в законопроекта за разказване на отговорностите на пациентите се афишира и омбудсманът Диана Ковачева. По думите й част от въведените отговорности за пациентите ще доведат до съществени усложнения за огромна част от тях и надлежно предпоставки за нарушение на техни цивилен права и свободи, поради неразбираемата им дефиниция и съществуването и на наказания за нарушаването им.
„ Регламентираното обвързване на пациента „ да не прави дейности, които биха уронили достойнството или достолепието на медицинските експерти и да популяризира погрешни данни за тях или за извършените във връзка с него диагностични и лечебни процедури “ може да се пояснява нееднозначно - дали в случай че пациентът споделя с други хора собствен действителен отрицателен опит от извършените диагностика и лекуване, включително от отношението на медицинските експерти към него, може да се сметне, че с това уронва достойнството или достолепието им, за което да бъде глобен. На мнение съм, че пациентът би трябвало да може да споделя свободно с останалите пациенти, без терзание, че може да бъде глобен за това, своята задоволеност или незадоволеност от размера и качеството на оказаната му здравна помощ, включително за отношението към него, с цел да могат жителите да осъществят осведомен избор на реализатор, на който да поверят лекуването си “, безапелационен е омбудсманът.
Още по-категорично се опълчват на предложенията от Сдружение за развиване на българското опазване на здравето. От там декларират, че те са „ незаконосъобразни, ненужни и противоречащи на главните правила на опазването на здравето и правата на пациентите “.
От Сдружението акцентират, че както клеветата и обидата, по този начин и опасността и насилието са уредени в Наказателния кодекс и прибавянето на проби в този дух в Закона за здравето опонира на Закона за нормативните актове.
От БАПЗГ пък упорстват към отговорностите на пациентите да се дефинира ясно равнището на достъп на медицинските експерти до здравната информация за пациента.
Според Министерството отговорностите за правилно отношение би трябвало да са както от страна на пациента, по този начин и от страна на медицинския личен състав. От мнението излиза наяве, че повече от 80% от жалбите, постъпващи в Министерство на здравеопазването, касаят „ точно жестоко и даже обидно отношение към пациента, обвързвано значително с така наречен „ професионално надменност “ от страна на медицинския личен състав “.
„ В тази връзка настоящите все още контролни механизми във връзка с жалбите на пациенти, свързани с здравното обслужване, както и дейностите на ИАМН и съсловните организации се оказват незадоволителни. Следователно по предложенията законопроекта изричаме опасения, че приемането им може да се сътвори дисбаланс в законодателния метод към отговорностите на пациента от една страна и тези на медицинския експерт от друга “, споделят от ведомството.
От ИАМН пък акцентират, че препоръчаното увеличение на отговорностите на пациента е на фона на законовата неизясненост по отношение на правния темперамент на публичните връзки сред пациента и експерта, оказващ здравна помощ.
Според организацията нормативното увеличение на отговорностите на пациента би основало по-големи компликации, в сравнение с решения и сигурност.
Срещу направените оферти в законопроекта за разказване на отговорностите на пациентите се афишира и омбудсманът Диана Ковачева. По думите й част от въведените отговорности за пациентите ще доведат до съществени усложнения за огромна част от тях и надлежно предпоставки за нарушение на техни цивилен права и свободи, поради неразбираемата им дефиниция и съществуването и на наказания за нарушаването им.
„ Регламентираното обвързване на пациента „ да не прави дейности, които биха уронили достойнството или достолепието на медицинските експерти и да популяризира погрешни данни за тях или за извършените във връзка с него диагностични и лечебни процедури “ може да се пояснява нееднозначно - дали в случай че пациентът споделя с други хора собствен действителен отрицателен опит от извършените диагностика и лекуване, включително от отношението на медицинските експерти към него, може да се сметне, че с това уронва достойнството или достолепието им, за което да бъде глобен. На мнение съм, че пациентът би трябвало да може да споделя свободно с останалите пациенти, без терзание, че може да бъде глобен за това, своята задоволеност или незадоволеност от размера и качеството на оказаната му здравна помощ, включително за отношението към него, с цел да могат жителите да осъществят осведомен избор на реализатор, на който да поверят лекуването си “, безапелационен е омбудсманът.
Още по-категорично се опълчват на предложенията от Сдружение за развиване на българското опазване на здравето. От там декларират, че те са „ незаконосъобразни, ненужни и противоречащи на главните правила на опазването на здравето и правата на пациентите “.
От Сдружението акцентират, че както клеветата и обидата, по този начин и опасността и насилието са уредени в Наказателния кодекс и прибавянето на проби в този дух в Закона за здравето опонира на Закона за нормативните актове.
От БАПЗГ пък упорстват към отговорностите на пациентите да се дефинира ясно равнището на достъп на медицинските експерти до здравната информация за пациента.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ